Пламена Тодорова завършва магистратура по Корпоративни Комуникации в Aarhus School of Business, Дания. След 8 години живот в 8 различни държави се изморява да живее в куфара си и решава че е време да се върне вкъщи. Връщайки се сбъдва мечтата си да се занимава със социално предприемачество – включва се в управителния съвет на Тук-Там, както и започва да развива дейността на Coding Pirates в България – датско социално предприятие, което използва технологиите, за да развие креативността на децата.

“Смисълът и хората ме правят щастлива. Намирам всичките си занимания тук, за изключително смислени. Виждам как опитът и знанията, които трупах в чужбина, тук решават реални проблеми за кратко време. Това ме вдъхновява да продължавам напред. Също така имам щастието да имам до себе си прекрасни хора, с които споделяме общи ценности и визия за България.”

Официалното интервю може да откриете на  "Кариера в България. Защо не?" 

Пламена Тодорова завършва магистратура по Корпоративни Комуникации в Aarhus School of Business, Дания. След 8 години живот в 8 различни държави се изморява да живее в куфара си и решава че е време да се върне вкъщи. Връщайки се сбъдва мечтата си да се занимава със социално предприемачество – включва се в управителния съвет на Тук-Там, както и започва да развива дейността на Coding Pirates в България – датско социално предприятие, което използва технологиите, за да развие креативността на децата.

“Смисълът и хората ме правят щастлива. Намирам всичките си занимания тук, за изключително смислени. Виждам как опитът и знанията, които трупах в чужбина, тук решават реални проблеми за кратко време. Това ме вдъхновява да продължавам напред. Също така имам щастието да имам до себе си прекрасни хора, с които споделяме общи ценности и визия за България.”

1. Кога, къде и какво си учил?

Завърших магистратура по Корпоративни Комуникации през 2011 в Aarhus School of Business, в град Орхус, Дания.

2.Защо избра тази държава и този университет?

Избрах да уча магистратура в Дания, защото дълго време мечтаех да науча датския език. През 2001-ва година имах удоволствието да общувам с много датчани и бях силно впечатлена от тяхната култура. Сториха ми се изключително балансирани хора – с фокус върху семейството и все пак градящи кариера. Забелязах, че личностното развитие също е много важно за тях. Допадна ми езика им и когато разбрах, че е вторият най-труден в света по произношение, си казах „Ето едно предизвикателство за мен!“ Няколко години по-късно, когато дойде време да избирам къде да уча магистратура, научих, че датското образование е едно от водещите в Европа и вече бях готова да стягам куфарите.

3. Какви плюсове виждаш в обучението в чужбина?

Обичам да се шегувам, че образованието в чужбина е като една съвременна казарма – дава ти възможност да изградиш невероятно ценни навици, умения и качества у себе си. Най-ценното за мен от образованието в чужбина е възможността да излезеш от собствената си среда и да се потопиш в една друга култура. Книгите можеш да си ги прочетеш сам вкъщи, обаче комуникацията и работата с чужденци и опитът да разбереш защо те правят нещата по различен начин, ти помагат да натрупаш безценен капитал от знания. Обучението в чужбина действа положително на креативността и калява волята – когато си успял да се справиш с големи предизвикателства сам, без ничия помощ, знаеш, че нищо не може да те спре.

4. Кое беше най-голямото лично или професионално предизвикателство за теб по време на следването?

Беше ми трудно да свикна с датския начин на работа. При тях няма йерархия – с професорите си говориш на „ти“, работи се предимно в група и решенията се вземат демократично – дискутира се, докато всички са съгласни с решението. Последното си беше предизвикателство за балканската ми душа, защото някак си бях свикнала по-бързо да се случват нещата и като цяло да меря продуктивността си в това колко бързо се случват нещата. На лично ниво ми беше трудно да свикна, че датчаните не поздравяват. Отне ми 5 години да разбера, че казват „здрасти“ само на хора, с които се чувстват комфортно да продължат разговора, за разлика от България, където използваме „здрасти“ по-скоро като „виждам те“.

5.Кога и защо се върна в България?

През 2015-та усетих, че ми е време да се прибирам вкъщи. След 8 години живот в 8 различни държави се бях изморила да живея в куфара си. Непосредствената причина да се върна в България през декември 2015-та е, защото бях избрана в Управителния съвет на Тук-Там.

6.Къде и какво работиш?

Имам щастието да сбъдвам мечтата си, като се занимавам със социално предприемачество в България. Освен Тук-Там, в момента развивам дейността на Coding Pirates в България. Това е датско социално предприятие, което използва технологиите, за да развие креативността на децата. Занимавам се също така с дигитален маркетинг и стратегия, като работя на свободна практика.

7.Кое те прави щастлив в България?

Смисълът и хората ме правят щастлива. Намирам всичките си занимания тук, за изключително смислени. Виждам как опитът и знанията, които трупах в чужбина, тук решават реални проблеми за кратко време. Това ме вдъхновява да продължавам напред. Също така имам щастието да имам до себе си прекрасни хора, с които споделяме общи ценности и визия за България. Работата с тях е от онези редки удоволствия, за които си заслужава да изтърпиш някоя лелка в държавната администрация.