Калин Василев е организаторът на Търново RUNS – спортни упражнения за здраве, които се случват в Старата столица. След като завършва образованието си в чужбина, избира да се върне в България и да използва натрупания опит, за да помага повече хубави неща да се случват тук.
„Кариера в България. Защо не?“ е най-голямото кариерно събитие за българи с опит и образование в чужбина. Деветото издание на форума ще се проведе на 9 септември в Интер Експо Център и ще срещне кандидатите с над 80 компании. Освен от личния контакт с работодателите, посетителите могат да се възползват също така от кариерни консултации, съвети как да подобрят своето CV, да присъстват на лекциите от семинарната програма и други активности подпомагащи тяхното професионално развитие. Регистрацията за събитието е безплатна но задължителна.
Кога се върна в България и защо?
Завърнах се у дома през януари 2014-та. Причините са много и ще се фокусирам само върху две. Една от тях е семейството - аз имах огромно желание да бъда до семейството си. Израствайки с отворено съзнание осъзнавах, че близките ми се развиват тук и аз исках да бъда част от това. Родителите ми са на преклонна възраст и аз исках да прекарвам повече време с тях, което знаех, че няма как да се случи, ако аз остана в чужбина.
Второто нещо е огромната ми обич към България, към идеята България, към вярата ми, че нещо хубаво може да се случи тук и аз трябва да бъда част от това хубаво нещо. Аз винаги съм си мислел и планирал това завръщане. Желанието ми да бъда тук не се е появило в последния месец престой в чужбина, а е било винаги в мен.
Какъв според теб беше плюсът на това, че си отраснал в България, докато беше в чужбина?
Въпросът е по-интересен, от колкото изглежда на пръв поглед. Трудно може да се разнищят факторите спомогнали ми за моето развитие в чужбина. Дали това, че съм дете отраснало през 90-те години, дали музикалното ми начало или биологическото ми развитие до 12 клас, уроците по математика, физика, химия, олимпиадите, хакерските щуротии на първородния интернет или първата ми работа в компютърна фирма на 14 години. Аз взех максимума от България за онези години. Нямаше евро проекти и еразъм програми, но гимназиалното ми образование бе перфектно. С топ учители и амбициозен кръг от съученици.
С какво се занимаваш тук?
През ноември 2014-та стартирах Търново RUNS. Един бранд символизиращ и грижещ се за здравето на всички граждани в търновския регион и нашите десетки хиляди последователи в мрежите. Ние ги мотивираме за нещо по-съзнателно в живота им. Показваме им, че хубавите неща могат и у дома да се случват. По 24 часа в денонощието, мисля само за тази мисия и план. Работя го у дома, в кафенетата из града, из парковете, без офис, без зала, без големи бюджети. Както се казва на английски grassroots styles. Няма нужда да изреждам всички идеи, които сбъднах за година и нещо и всички хиляди посещения от граждани, най-важното е, че промяната се усеща и хората се обединяват около нея.
Търново RUNS е голямата ми идея и кауза, но се занимавам и създавам пътеки в още много насоки. Не спирам да участвам в start-up състезания и проекти, имам много планове в медицината и по-скоро в превенцията, изнасям по някоя лекция от време на време. Календарът е претъпкан само с хубави неща.
Как протича един твой типичен ден?
Събуждам се и започвам! Без минута спиране, без колебание. Стартирам с 1л. чуден домашен билков чай с мед и след 30 минути започвам плодово до обед. Често имам срещи още от сутринта и в случаите, в които трябва да изляза от рано, си зареждам раница с лаптоп и 3 кутии с храна. Обичам да си нося храната навсякъде за да съм сигурен какво хапвам. Всеки ден имам десетки разнородни ангажименти от графичен дизайн, до медийни анонси, подготвяне на бизнес портфолиа, екипни срещи и организиране на събития и безброй други. Но независимо от всичко това, денят ми винаги включва активност. Много активност. Не слизам от готиното си колело и обикалям целия град с него. А вечерите често завършват със божествен залез над Велико Търново под формата на тренировка или леки упражнения. Природата тук е на 5 минути разстояние.
Кои са основните качества, за да бъдеш успешен в това, с което се занимаваш?
Започва се с екзистенциалните качества на безспирна вяра, надежда и любов към мисията и начинанието. След това преминаваш към социалните способи да комуникираш коректно и разбрано с всеки срещу теб, да бъдеш позитивен модел, в който повечето да вярват, да усещаш средата и желанията на социума, да си гъвкав, толерантен, спокоен. Да имаш бизнес, маркетингов и PR нюх. Накрая, но в никакъв случай не на последно място, са техническите реални умения, които ти позволяват да предоставиш решението желано средата: познания по биология, физиология на човешкото тяло и неговото здраве, движение и тренировки, IT умения по графичен дизайн, десетки софтуер програми, способността да пишеш енергично и интересно поне на два езика. Нужните качества формират един безкраен списък, който е разбъркан и не е подреден по важност. В различни моменти и фази изпъкват различни нужди.
Има ли възможности за развитие извън София?
Отговорът е на 100% ДА! Няма да кажа нищо ново, а само ще резонирам и амплифицирам това, което вече се знае. Тук има ГЛАД за идеи, глад за кадри, глад за енергични хора, които да творят. Тук почти няма конкуренция, тук комуникацията с институции е по-лесна, по-бърза. Тук може да има малко медии, но с отворени ръце ти помагат. Тук хората те разпознават мигновено и приобщават.
Какво те мотивира?
Много неща ме мотивират . Имам някаква вътрешна изконна мотивация. Тя може да се раздели на много нива. Мотивацията ми идва от желанието да променя средата. Винаги съм усещал желанието си да показвам нещо по-смислено и по-хубаво на хората около мен. В чужбина беше по същия начин с приятелите и обкръжението ми. Винаги съм бил подгласник на хубавите и смислени неща, които правят средата около нас по-лесна и приятна за живот. Тук, в България има доста по-голяма нужда от това да повярваме в тези неща.
Мотивира ме и факта, че виждам желанието в очите на хората. Харесва ми да ги усещам , да говоря с тях за желанието на всеки един от тях за по-добър и смислен начин на живот. Тук става дума и за много биохимия, разбира се. Когато човек се храни правилно, когато спортува правилно , то той се чувства мотивиран, зареден, енергизиран и това се трансформира във всекидневна мотивация. Трудно е човек, който има наднормени килограми, не се движи и няма правилната химия в мозъка си, да създава и развива нещо. Не при всеки е така, но определено здравословният начин на живот помага.
При мен се получава един затворен цикъл. Давам на хората и хората дават обратно и това като една голяма снежна топка се развива и продължава да ме мотивира. Не е лесно - след две години, определено не е лесно, но всяка сутрин се събуждам зареден и готов да действам.
Кой е най-големият ти успех до момента?
Извоюването на моята докторска степен по Генно-инженерство в едни от най-силните университети на планетата ми отне повече от 12 години. Това е моята лична победа. Обичам го този успех и го пазя винаги близо до сърцето си. Това бе първата стъпка. В момента най-важната битка, която водя, е със спечелването на разбирането и съзнанието на хората. Моят успех не е ТърновоRUNS. Името можеше да бъде всяко друго. Най-важно е ние като нация да проумеем, че здравето не е една имагинерна величина. Това е абсолютния фундамент и задължение към нашето бъдеще като нация. Успехът ми е, че за толкова кратко време се пропука бетонната стена на закостенялото родно съзнание. Лъч светлина вече се прокрадва. И всичко това нямаше да има никакъв смисъл, ако някъде там не стои сърцето на една дама. Боря се и за него и искам да успея.
Щастлив ли си в България и защо?
О, да! Тук намерих разбиране, хубави хора, празно поле за изява, и най-важното любов. Трансформацията на сляпата ми надежда и вяра в нещо реално, достижимо, видимо и осезаемо. Помирисвам промяната. Вече започвам да виждам и първите разлистени цветя. Всеки един смислен, активен, добронамерен човек, когото открия ме прави щастлив. Плюс, разбира се, всички онези клишета за българските планини, морета, равнини.